Сеул; Преди година

Джийон цял ден се разхождаше из града. Шопинг, маникюр, прическа, грим... Сякаш щеше да ходи на модно ревю. Нямаше разбира се, но просто обичаше да се прави така.
Вървеше с покупките и внимателно стъпваше на високите си токчета. Гледаше в новият си маникюр и въобще не отразяваше хората около себе си.
Изведнъж се блъсна в някой, падна по дупе, а багажа й се разхвърча навсякъде. Разбира се, че не се извини, а се направи на жертва, въпреки че тя бе виновната за инцидента и се разплака.
- О, не. Виж какво направи? Не гледаш ли къде вървиш?
Разкрещя се насред улицата и въобще не й пукаше, че хората я гледаха. Заобикаляха я и се смееха.
- Какво се смеете? Не сте ли виждали разплакано момиче?
Сигурно вече я мислеха и за луда щом се разкрещя на околните. Щом спряха да й обръщат внимание се обърна към човека предизвикал суматохата.
Беше момче горе-долу на нейната възраст и бе... Беше красив.
- Ти можеш ли да си гледаш в краката или ти трябват очила, че да видиш, че има човек пред теб? Ако ти трябват ще ти купа на драго сърце само и само да не се повтаря това.
Джийон започна да си събира вещите припряно като не отделяше поглед от момчето.
- Какво си ме зяпнал? Помогни ми.
Натика няколко торби в ръцете му и му даде знак да я последва.
- За това, че маникюра ми пострада по твоя вина ще ми помогнеш с багажа. Живея на няколко пресечки от тук. Щом оставим багажа ми ще ми платиш за повредения маникюр, синините и ще ме изведеш на вечеря. Не приемам откази.

Най-накрая стигнаха дома й и Джийон рязко спря, за да потърси ключовете си. Бръкна в малката си черна чантичка, в която държеше най-важното... И под важно разбирайте, телефон, ключове, малко дребни монети, кредитните й карти, червило, безцветен гланц, любимият й черен лак и един прозрачен за по-голям блясък. Имаше и салфетки и малко позлатено огледалце, което често бе използвано от момичето.
След дълго търсене най-накрая намери ключовете си на дъното и отключи вратата. Извърна се да даде знак на момчето да я последва, но той остави торбите с покупките си и се приближи до нея. Нежно пое ръката й в своята и уви пръста й със счупеният нокът с... Това звездички ли бяха?! Погледна го недоумяващо, но реши да не коментира действията на странното момче.
Момчето каза нещо, но Джийон бе толкова отнесена, че чу само само част, от това което каза той.
- Съжалявам за причиненото неудобство, г-це Големи очи.
Чакай! Я повтори. Той как я бе нарекъл? Госпожица Големи очи?! Що за прякор или там както се наричаше?
Момичето набързо извади огледалцето си и се огледа. Наистина имаше големи очи. Големи и красиви очи. Усмихна се на себе си и прибра огледалцето обратно. Отново погледна момчето, а той й се усмихваше насреща. Че какво толкова го радваше?
Джийон махна с ръка и му даде знак да я последва вътре. Щом вече се намираха в просторният хол му показа къде да остави чантите, а тя самата се отправи директно към стаята си. Не й пукаше, че той чакаше и го бе оставила съвсем сам. Взе си бърз и освежаващ душ, облече си една лека рокличка, в която се чувстваше удобно, пооправи косата си и разбира се, не забрави грима. Никъде не отиваше без него. Дори в къщи се разхождаше гримирана. Никога не се знаеше кога може да имаш някой неочакван посетител.
Върна се при момчето и най0накрая проговори.
- Предполагам, че и аз ти дължа известно извинение. Аз също не внимавах къде вървя, но тези обувки бяха страшно не удобни и не подходящи за този терен. Другият път ще го измисля по-добре. Та както и да е. Нещо за пиене? Вода, чай, кафе? Да знаеш, че кафето ми е без кофеиново. Кофеина пречи на фигурата, а и не е полезен за здравето.
Втренчи се в масата щом забеляза разпилените листове по нея. Бе забравила сутринта да ги прибере. Все пак трябваше да си пази реномето. Ако някой разбереше, че е по-умна отколкото се прави... Не. Трябваше да я мислят за самовлюбена и егоцентрична кучка, на която й пука единствено за себе си. Само така можеше да се впише в елита. А тя искаше да е от елита.
Събра набързо листовете и ги хвърли в първото кошче, което и попадна на полезрението и се усмихна притеснено.
- Тези стихове са на една приятелка. Явно ги е забравила у дома.
Долна лъжа, но тъмнокоската се надяваше, че той ще се върже. Надяваше се, че той не ги бе видял и нямаше да каже на някой, но все пак...
- Ако кажеш на някой, за това ще... Всъщност никой няма да ти повярва. Учила съм актьорско майсторство и знам как добре да си изиграя ролята. Накрая ти ще излезеш лъжец.
Лепна си една самодоволна усмивка на лицето и триумфално изтупа ръце.
- Та какво ще искаш за пиене?

Замисли се над предложението му. Не губеше, но и не... Всъщност печелеше мълчанието му.
Започна с бани и умерени стъпки да обикаля стаята. Когато я обиколи два пъти смени посоката и тръгна към кухнята. За себе си направи едно силно кафе и понеже не знаеше за момчето просто експериментира и направи за нещо същото, само че по-слабо.
Върна се в хола и остави малката порцеланова чашка за кафе пред него и стилната захарничка.
Издиша тежко, извади листовете от иначе празното кошче и ги прибра в червената си папка на цветя.
- Приемам сделката.
Толкова тихо го каза, че чак прозвуча като шепот.
Седна до него, взря се в очите му и чак сега забеляза колко са... Красиви са. Момчето определено имаше хубави кафяви очи.
Изведнъж се сепна сякаш с бе сетила изведнъж, че не бе изключила котлона на печката.
- Извинявай! Аз...
Нервно зачопли ноктите си. Отпи от кафето си, но странно за самата нея ръцете й се разтрепераха и изпусна чашката върху дрехите на момчето.
- О, много, много съжалявам. Изтича до кухнята да вземе чиста кърпа и му помогна да почисти ризата си.
- Не знам какво стана. Аз просто... Замислих се и изтървах чашата.
Накрая се ядоса на себе си или може би на петното, което не се маха и захвърли кърпата.
- Свали я. Ще я изпера в пералната. Така не става.
Взе набързо ризата му и го остави полу гол. Сега Джийон хубаво можеше да огледа тялото му и да забележи, че момчето бе красиво дори под дрехите.
- Ако ти е студено се наметни с олекотеното одеяло до теб.
Беше почти тридесет градуса Джийон. Как ще му е студено?
Момичето се наруга набързо и изтича до пералнята. Натика ризата вътре и я пусна да се изпере. върна се при момчето, защото вече й стана неудобно постоянно да го зарязва така.
- Извинявай, за по ранното ми държане. По принцип не съм чак толкова избухлива.
Плъзна плах поглед по плочките на корема на момчето и преглътна. В ума й започнаха да се раждат какви ли не мисли. Дори самата се плашеше от тях.
- Свириш ли? - Кимна към китарата в дъното на стаята. - Беше на един приятел.
Момичето имаше страшно набито око и бе разпознала, че бе пипана наскоро.
- Аз свиря на пияно.

Непознатия бе доста забавен. Джийон бе започнала да се поотпуска и от време на време се засмиваше.
Играха на камък-ножица-хартия. Игра, която бе детинска, но пък нищо не губеше. До сега.
Дори не разбра кога момчето бе взело китарата и бе засвирило мелодия, която й бе много позната. Та именно тя я бе написала само преди няколко часа.
- Защо не попееш малко?
Да пее?! Сякаш за миг бе забравила какво значи значението на думата. Бе се втренчила в пръстите на момчето, които с грациозност се плъзгаха по струните на китарата.
Разплака се. Без да се усеща се разплака. Приближи се до момчето, което за малко бе спрял да свири, за да я гледа как плаче. Прегърна го и го целуна по устните. Имаше толкова меки и сладки устни. Беше съвсем невинна и кратка целувка.
- Казвам се Джийон. Така и не си казахме имената.
След това момичето замълча докато в главата й не се въртеше една мелодия отново и отново.
Тихичко запя.
Докато пееше извади от папката листа с текста и му го подаде. Посочи му нещо над заглавието и се усмихна. Песента бе дует.
- Пей с мен.
И момичето отново запя, като го подкани да продължи да свири.
Щом песента свърши Джийон се усмихна на момчето. Този път усмивката бе искрена и непресилена.
- Свириш и пееш много хубаво. Вземи китара ако я искаш. И без това само събира прах тук.


П.П: Представях си тази песен. хД

Да я изкупи?! хм.
Момичето се замисли. Очевидно бе, че гордостта му не му позволяваше да приеме ей така подаръка от нея. Когато най-сетне го измисли се усмихна и отметна косата си от раменете където се бе разпиляла.
- Антураж. Ще си моят личен антураж. Цяла седмица ще си нещо като мой роб и каквото ти кажа това ще правиш. Имаш ли шофьорска книжка? Ще се нуждая от шофьор.
Джийон се пресегна и взе малкото черно тефтерче от масата и го разгърна. Зачете нещо като леко прокарваше пръст по редовете. Взе лист бяла хартия, на която записваше текстовете на песните си, една химикалка и се захвана с преписването на част от съдържанието в тефтера.
След няколко минути го върна на масичката, а листа подаде на Шиумин.
- Това е графика ми за цялата седмица. Утре ще ми трябваш в 08:00. Само да си посмял да закъснееш и минута и ще изпиташ гнева на Пак Джийон, а повярвай ми, не искаш.
След това красавицата изпрати момчето и се върна на дивана. Погледа й се заби в китарата, която лежеше спокойно на масичката. Взе листа с песента, който бе оставен върху й. Чак когато плъзна тънките си пръстчета по редовете забеляза малката лепенка с розови зайчета. Една почти детска усмивка се изписа на лицето й щом си спомни физиономията на Шиумин. Прехапа устни и си припомни целувката от преди няколко минути. Нямаше си на представа защо го направи, но просто го стори. Искаше да го направи.