Преди година и половина ; Гората

Усещах го .Нейния мирис ,нейния вкус.Препусках бясно и на няколко пъти успях да повлеча нкое невинно дърво заедно с мен.За "обикновен" вълк с времето и непрекъснатите тренировки станах доста бърз и силен.Макар и ,че силата не беше моята стихия.Онзи дядо ,казваше ,че трябва да съм благодарен ,че съм специален.Но това не беше магия.Аз просто бях изрод.Усещах го.За всичко беше виновно моето семейство.Ако не беше побъркания ми пра-дядо нямаше да съм изолиран така.Бързината и всичко там ,беше единственото ,което бях постигнал сам самичък.Аз се мъчех всеки ден за да се подобря и поне малко да започна да се харесвам такъв какъвто съм.Колко години минаха ,но все още не може да прием този факт.Бях изчадие и дамах всичко за да бъда дори и ако трябва една глуха риба.Предпочитах това хиляди пъти от колкото да съм огромно куче ,обречено на вечен живот.Дори и да се опитам да умра това няма да стане.Да,не веднъж съм се хвърлял от някоя скала за да се избавя от себе си.Всъщност аз не знаех кой съм.Дали не бях онзи черен вълк или бях онова момче?Кой бях??
Рязко извърнах муцуната си наляво.Това беше тя.Бях сигурен ,бях направо убеден ,че е тя.За милисекунда се озовах на мястото.С времето поне телепортациите станаха безболезнени.В началото беше сякаш всичките ми органи се преобръщаха.
Огледах се и подуших въздуха.Къде беше?!Сетивата ми не ме лъжеха.Тогава настъпи онази мъртвешка тишина ,която ме накара да замръзна за момент.Беше като гробница.Зловещо.И точно тогава не знам какво точно ме прихвана ,но се извърнах адски бързо и успях да блокирам удара ,който усетих да лети към мен.Но там нямаше нищо...беше празно.Тогава кой?
Вечех губех търпение трябваше да намер онова момиче и тук някакъв натрапник ми се пречкаше затова изръмжах дълго,дълбоко и заплашващо.За да я защитя бих направил абсолютно всичко.

Чувах гласът й ,усещах я .Нямаше как да  объркам.Това беше тя! Сърцето ми макар й животинско се сви и усетих как за секунда замръзвам от изненада.Нима отново сетивата ме лъгаха.Да ,неведнъж съм я виждал в сънищата си и се заклевам ,че съм я долавял и в гората.Но тя винаги изчезваше.Затаих дъх в очакване пореданта илюзия на сърцето ми да попие в тъмнината.Спрях да дишам ,а в тишината  оттекна и сърцето ми,което забавяше ударите си странно.Очаквах всеки момент да изчезне отнво ,да избяга от мен за пореден път и да ме остави със същото пусто сърце.Най-накрая издъхнах въздуха ,който задържах и отворих очи.Тя беше все още там!Вървеше сякаш най-спокойно.Омагьосан я последвах .Вървях покорно след нея и дори не правих каквито и да било усиля за да бъда незабележим.Единствено тъмнината ми помагаше защото се сливах с нея.Само ако не бяха червените ми очи.Мислите ми бяха единство с нея.Макар и да я виждах във гръб.
Едно кухо клонче изпука изпод тежката ми лапа ,а звука от него ме събуди.Осъзнах се и разтърсих глава,а когато вдигнах глава стоях точно срещу нея.Не може да бъде!Бях се телепоритал без да искам!До толкова се бях отнесъл в мислите си за нея и сега стоях точно пред нея .Червените ми очи се приковаха към нейните.О не ,това не се случваше.Та аз,вълкът ,току що се телепортирах от нищото пред нея.Веднага отстъпих крачка назад.Дори не осъзнавах мирисът на заплаха ,която се носеше около нея.Нима щеше да ме убие?А да...разбира се че щеше да ме убие,та тя си нямаше представа кой съм аз въобще.Просто един глупав ,влюбен вълк.Просто един вълк.