Namdaemun (сърцето на Сеул)

Питър се бе сгушил в мекото си и удобно палто и оглеждаше преминаващите около него. Бе седнал на една пейка и... Всъщност си нямаше на представа какво прави тук. Със събуждането си тази сутрин почувства нещо. Сякаш днес щеше да се случи нещо важно.
Беше минало осем вечерта и единствената светлина идваше от голямата улична лампа, която светеше право в него.
Стана от мястото си и с бавна крачка и с
забит в земята поглед тръгна напред. Беше извървял известно разстояние и се бе отдалечил от пейката.
Тъкмо излизаше из зад ъгъла и се сблъска с едно момиче. Не се сдържа и я огледа. Девойчето имаше дълга тъмно кафява коса, невинен поглед - леко изплашен.
- Извинете!
Момичето се извини.
Имаше нежен, но много женствен глас, който накара нещо в него да прескочи. Чувството от сутринта, че нещо ще се случи се върна. Това ли момиче щеше да промени живота му?
- Можеше да гледаш къде вървиш, а не да се блъскаш в хората сякаш света е твой.
Питър веднага показа хапливия си характер и сряза на бързо момичето, което сега изглеждаше още по изплашена от преди малко.

Сузи се разхождаше с часове имаше нужда от това , но и се наложи и да работи преди секунди бе изпатила един ужасяващ дух в отвъдното все още я побиваха тръпки. Беше и студено и издърпа малко ярко, червеното си палто дълго малко над коляното й скривайки бялата рокля на малки червени цветчета. Сузи преметна дългата тъмно кестенявата коса на една стана откривайки бялото си лице и плътните начервени с светло червено червило. Сузи премести малката си чантичка чантичка в лявата си ръка и се загледа на долу издишайки топлият въздух който веднага се превърна в подобие на дим и тя се засмя докато си вървеше се блъсна в някой и се извини което правеше, но този идиот веднага се изяде. " Яяя няма да стане тая." Каза си тя и го огледа.
- Виж какво не се заяждай и ти имаш вина.. - скръсти ръце пред добре изваяните и гърди и разпръсна коси.
- Поне бъди кавалер.- облиза устни и каза остро.

- Ти...
Изсумтя.
Ако беше момче, а не момиче вече да я е ударил, само че той никога не удряше момичета. Е освен ако не беше някакво създание. А тази пред него... Тя също беше изрод.
Отдръпна се с погнуса от нея и я огледа. Въпреки, че бе изрод бе хубава.
- Какво си ти? Някакъв изрод нов вид?
Подсмихна се самодоволно и зачака реакцията на момичето.

- Изрод?? - изсмя се силно и го огледа.
- Ааа ловец си значи.. Чуй мили .. Не се занимавай с мен.. Пък и не ти остава много.- отново оправи косата си.
- Ъмм Питър Туан.. Мм жалко за приятелката ти. Не беше лошо момиче. - засмя се и отново облиза устни това и бе навик или ги хапеше или ги облизваш постоянно.
- Много същества си убил дори без да са виновни недей ката после ще те накажат.

- Ти противна малка кучка.
Блъсна я силно към стената и стисна здраво гърлото й.
- Откъде знаеш за приятелката ми? Какво си ти?
Целият почервеня от ярост. Ако не беше силната му воля до сега вече да е извадил ножа скрит в единият му ботуш и да е прерязал тънкото й и изящно вратле.
- Не ми остава много? За какво говориш кучко?
Захвърли момичето настрани и изтупа дрехите и ръцете си сякаш бе посипан с мръсотия.

Превърна се в приятелката му.
- Не съм малка кучка.. А голяма кучка.. - засмя се и го буна назад след което обви ръце около врата му и го целуна спускайки ръка по гърдите му след което се отдели от него.
- Не се мъчи да вадиш малкото си ножче няма да и помогне. - каза в ухото му.
- Забрави я няма да сее върне. -облиза секси доната си устна .
- Никога.-каза буква по буква.

Гледаше я втрещен.
- Тиа Ли?!
Протегна ръка към лицето й и я погали.
- Толкова приличаш на нея.
Очите му се навлажниха и когато усети, че сълзите му напират я отблъсна от себе си.
- Махай се от тук изрод. Остави ме намира. Не се доближавай повече до мен. Аз не се давам лесно на шантаж.

- Спри да ме наричаш изрод ясно.. - отново сана себе си и го блъсна.
- Ако не съм аз шибаната ти приятелка щеше да се скита като изгубено кученце цяла вечност.
- Пък и не беше кой знае какво като теб то загубеняците се намирате един друг.
- Голяма любов друг път. - засмя се .
- Обичала те на кукув ден. - отново се приближи.
- Обичаше някакъв си Ми-Ми абе няма значение. - разтърси глава.
- С теб беше когато него го нямаше и когато той разбра я разкъса. Беше забавно да гледам кръвта бе навсякъде беше красиво много. Как се стичаше по лицето й ,лееше се по земята опръсквайки и невинните дръвчета с тъмно червената си кръв. Обичам червено толкова е красиво. - каза отнесено и за пореден път облиза устни след което преглътна жадно.

- Това не е истина. Ти ме лъжеш. Ти...
Подпря се на стената и притисна сърцето си. Болеше го. Странно или пък не, но отчасти вярваше на това момиче, въпреки че тя...
- Извинявай, че те нарекох изрод. Къде мога да намеря кучия му син?
Този път не се сдържа и се разплака. Заболя го от това че момичето, което обичаше и на което бе отдал цялата си същност го бе предала толкова долно.

- Ахх на оня свят предвари те. Самоуби се след като я уби каква любов само.. - започна да се смее някак злобно.
- Ахх студено ..-потръпна.
- Аз се махам и си реви там. - тръгна напред тананикайки си нещо потропвайки си по сивият асфалт леко поклащайки се размятайки косата си.
- Мхмм хмйх мхмммм.- подсмихваше се наистина бе една ужасна кучка, самовлюбена дона кучка без скрупули.

Стана рязко от мястото си, настигна я и я дръпна към себе си. Беше свалил палтото от раменете си и го наметна на нейните.
- Студено е и е тъмно. Ще те изпратя до вас.
Тръгна в нейната посока и когато стигнаха дома й я спря, дръпна я към себе си и я целуна по челото.
- Благодаря ти, че ми отвори очите.

Започна да се смее.
- Ти нещо не си наред.. - продължаваше да се смее.
- Мм мии.. недей така .. Не съм се опитвала да и отворя очите , а да те нараня. Аз съм просо една кучка и си го признавам. Не беше нужно да ме изпращаш, но благодаря ще го приема като извинение, че се блъсна в мен. - завъртя се и влезе в къщата си.

- Не си кучка.
Успя само това да прошепне и си тръгна. Вървеше бавно. За никъде не бързаше. Никой не го чакаше. Живееше сам в един малък апартамент, който Питър наричаше кутия за обувки. Момчето не бе толкова бедно, че да не може дас и позволи нещо по-хубаво, но просто не намираше смисъл да харчи излишно пари като и без това бе тук за малко. Не знаеше кога щяха да го привикат да се върне в Пхенян. За сега живееше тук и работеше като ловец на създания нечовеци.

Прибра се и се сети , че палтото му е в нея затова го настигна .
- Вземи.!- бе зад него леко задъхана.
- Искаш и едно бързо ?? - огледа го.
- Но само секс нищо друго.. - каза уверено срещу него .
- Е какво ще кажеш Питър Туан..

Веднага щом се разделиха Питър се отдаде на размисли.
Това момиче беше много странно. Менеше характера си за секунди и умееше изкусно да прикрива същността си. Определено бе добра актриса.
Потрепери и тогава се сети, че си бе забравил палтото при тъмнокоската. Замисли де дали да се върне да си го поиска или да й го остави за спомен. Помисли добре и реши да се върне. Тъкмо понечи да се обърне и я видя да тича към него. Спря задъхана като гърдите й се повдигаха при всяко дълбоко вдишване. Туан се загледа в деколтето й и преглътна.
- Искаш ли едно бързо?
А? Какво каза? Да не би тя да му предлагаше да спи с нея?
Поколеба се за момент, но бързо промени решението си щом огледа тялото й.
- В нас или у вас?