Нощен клуб "Teenage Dream"

Е, добре, може и да не е чак толкова зле.
Какво правеше самата Похот на бара в такова детинско клубче, където се събираше днешната младеж и правеше супер възмутими неща. Не че тя не беше правила какво ли не през вековете си съществуване, че даже и още по-ужасни и невъзприети от обществото, но... явно възрастта й си казваше думата. На колко вече беше? Хиляда? Две хиляди? По-древна и от създаването на Слънчевата система? И тя не знаеше! Тя и другите грехове бяха с ясно неопределена възраст, но определено си продължаваха да живеят все така красиви, удивителни и подтикващи човечеството към греха.
- Още едно, барман - поръча Лизи след като пресуши поредният Космополитън.
Руска рулетка, Май тай и Манхатън също бяха сред фаворитите й от алкохолни коктейли, но Космополитънът днес щеше да държи класациите. Че защо не?
Мъжът зад бара само кимна, прибра празната й чаша и се зае да прави новият коктейл. Похот въздъхна отегчено. Някаква странна музика бушуваше от колоните и се забиваше директно в главата й. Още малко и щеше да гръмне. Изгаряше от желание да отиде при DJ-я, да му избоде очите, след което да го изнасили и захвърли някъде, но се въздържаше. Не тук. Не сега. Не пред очите на простосмъртните.
Нацупи устни и се обърна с гръб към бара. Огледа внимателно пияните, напушени и дрогирани пубери, които размяткваха ръце наляво-надясно ( явно си мислеха, че танцуват? ), крещяха и пак същото. Ако наистина това беше животът, Су Йонг определено би дала и живота си, за да се завърне съвсем в началото. А всъщност какво НАИСТИНА търсеше тук?
Много просто, бе, хора. Тя е Похот! Какво друго може да търси освен млад мъжкар, с който да утоли възбудата си? Обаче, имаше един проблем. Всички наоколо изглеждаха крайно безнадеждни.

Цял ден се чудеше къде да се дене. Приятели те му си бяха по техни си задължения, а в дома им... Беше си хубав и просторен. Имаше какво да се прави, за някой който щеше да е нещо ново. Само, че за Крис това не бе ново.
Тръгна по улиците на Сеул да търси някъде развлечение, но къде можеше да го намери? Спря пред един бар. Някой му преди време му бе казал, че това е един от най-добрите барове в града. Дано да бе така иначе тежко и горко му, на този който му го препоръча.
Влезе в задушното и претъпкано място. Огледа се, но нищо не му грабна окото. Отиде на бара и си поръча двойно уиски. Щом бармана му донесе поръчката и отпи на мига си отбеляза, че трябва да убие познатия си. Това място бе отвратително. Обърна се към пияните купонджии на дансинга, които бяха пълна трагедия.
- И ако това са танци, то аз съм нормален.
Отпи отново от напитката си, сбърчи нос и я изплю на пода.
- Това е отвратително.
Извика бармана и му върна чашата.
- Сипи нещо по като хората. Не ти искам помийте.
Докато чакаше новата си поръчка огледа хората около себе си. Единствено едно много привлекателно момиче хвана окото му. Приближи се до нея и я заговори.
- Какво те води тук и то съвсем сама на това противно място?

Пак Су Йонг стоеше във възможно най-отегчената си поза, разбъркваше бавно течността в коктейлната чаша и потъркваше бедрата си едно в друго. От седмица беше на сухо, а това не се отразяваше никак добре върху психиката и и нея самата. Хормоните й бушуваха като бесни в нея, а всичко живо, пияно-заляно, няма значение, вече бяха готови да изневерят или да правят секс за една нощ. И то само заради нейното присъствие в помещението.
Това я накара да се подсмихне някак си самодоволно. Наистина, перфектно. Не правеше абсолютно нищо в момента, а простосмъртните бяха толкова елементарни. Същински марионетки, с които да си играеш по цял ден и цяла нощ без да ти омръзне с векове. О, да, определено си обожаваше работата. Само да имаше някой, който да задоволява постоянно и нейните сексуални желания и фантазии, никак нямаше да е лошо, ама никак! Невъзмутимо е Похот да стои сам-самичка, докато другите се забавляват така приятно. И тя живее! Човещинка е... Добре, де. В нейния случай не е човещинка. По-скоро е грехота.
Някакъв странен мъжки индивид се приближи до нея. Лизи го удостои единствено с полезрението си.
- Какво те води тук и то съвсем сама на това противно място?
"Ти как мислиш, скъпи?" - помисли си девойчето, а по устните й се разтегли някак си, зловеща усмивка.
- Каквото и теб, може би? - най-накрая го удостои с погледа си и голямата си усмивка, с която привличаше всички като магнит. - Приятелят ми ме заряза преди малко - тя повдигна раменете си и въздъхна. - Не че съжалявам. Но ме остави толкова незадоволена...
Сега възбудата реши, че трябва да говори от нейно име. Няма лошо.
Похот взе чашата с Космополитън в ръката си, отпивайки голяма глътка. Потупа свободният стол до нея, правейки му знак да седне до нея.

Седна до нея и я огледа малко по обстойно. Хубава висока изкусителка. В очите й гореше някакъв странен пламък.
- Приятелят ти или се е отрязал много яко или е пълен кретен? Как може да остави такова привлекателно момиче като теб съвсем само, и то на такова място? Ако искаш аз мога да ти помогна за малкият проблем.
Подсмихна се и бармана в същият момент донесе питието му. Крис отпи, преглътна и замери бармана с чашата.
- У нас или у вас. Тук просто не се трае.
Стана от мястото си и подвикна на бармана.
- Повече няма да ви стъпя в долнопробната кочина. Ако продължавате така да си тровите клиентите ще фалирате до седмица. И няма да си платя.
Зачака момичето и когато се изравниха тръгна с нея.

Вечерта беше приятна и Дехьон не пожела да се прибере. Освен това трябваше да отпразнува пировата победа и успешната сделка ,направена с баща му. Нощта едва започваше и смяташе да си прекара страхотно. Да си пийне малко, тъй като не обичаше да се напива. Да се забие с няква случайна и да си легне с нея. Качи се в колата и даде знак на шофьора да тръгва, казвайки му да кара към обичайния клуб. Затвори си прозореца и се облегна назад. Усети че бяха стигнали едва когато един от мафиотите на баща му отвори вратата и той слезе. Даде сигнал на охраната да останат отвън, да не безпокоят хората. Поздрави хората и влезе. Беше пълно и отново беше пусната онази противна песен ,която постепенно започна да му харесва. Мина покрай сепаретата и седна на един висок стол до бара. Поръча си соджу ,но нямаше намерение да го изпива или да си купува друг. Веднага щом барманът постави чашата пред него, той я хвана и отпи малка глътка. Стисна очи и усети как парещата течност премина през хранопровода и от там в стомаха ,сливайки се с останалите. Когато вече не я усещаше, отпусна очи и се завъртя да си хареса момиче. Не му пукаше дали е сама или не. Тук всички се страхуваха от него и всички го уважаваха. Поне така изглеждаше. Изпълняваха му всеки един каприз и нормално ,знаейки какъв е. Чонг си хареса една едрогърда, руса като него красавица с дълги крака и слабичка. Беше сервитьорка или поне на такава му приличаше. Носеше поднос с поръчки. Замисли се ,но не я познаваше, явно беше някаква нова. Попита барманът и той му каза, че е нова току-що започваща. Дехьон се усмихна мазно и ехидно. Обърна се отново към бара и отново отпи от алкохола си. До него седна някакъв друг и то кой. Най-големия му враг Дже Бум. Дехьон го мразеше още откакто учеха заедно в гимназията постоянно го закачаше и тормозеше. Вдигна главата си и го загледа. Все същия загубеняк си оставаше. 
- О я виж ти, барби била тук? - изсмя се той и подритна стола, на който седеше момчето. Ясно отново искаше да се заяжда. 
- Как е, какво да те черпя? Ох, съжалявам тук не предлагат пюрета и биберони. Барби ще стои жадна. - Отново се засмя и отпи от соджуто си. После отново върна поглед на момичето.

От дни не е бе излизал от дома си. Стоеше в просторният си празен дом и се самонараняваше психически. Не спираше да мисли какъв тъпак бе и как прогони момичето, което обичаше. Ейли бе най-скъпото му, а той го изгуби. Искаше да си я върне, но безуспешно.
Почти не се хранеше и бе доста отслабнал. Дори смени цвета на косата си и от пепеляво русо сега бе чернокос. Отиваше му, но него малко го интересуваше това. Важното бе, че изпитваше нужда да го стори.
Поредната дълга нощ, в която не можеше да заспи. Алкохола в мини бара му бе свършил, а най-близкият денонощен магазин бе на майната си. В неговото състояние бе опасно да кара, а го мързеше да си извика такси.
Тръгна пеша към най-близкия бар. Влезе вътре и силната музика веднага задумка в главата му. Ушите му леко заглъхнаха, но постепенно свикна с басовете. Залепи се за бара и си поръча двойно уиски с лед.
Всичко беше идеално докато някой не започна да му лази по нервите като риташе стола му.
- Ти...
Обърна се към нахалника и тогава видя един стар познайник. На мигът му кипна и съжали, че не си остана у дома. Тази вечер се очертаваше интересна.
- Как е, какво да те черпя? Ох, съжалявам тук не предлагат пюрета и биберони. Барби ще стои жадна.
Пак се закачаше противното копеле. Този няма ли си друга работа?
- Ти кой наричаш Барби и бебе бе?
Не се сдържа и му отвърна. Този трябваше да си научи мястото.
- Защо не се прибереш в къщи, че вечерният час мина и Сънчо одавна свърши. Време е да си пиеш млекото, мама да ти разкаже приказка за лека нощ и да те преспи. Преди да си легнеш й кажи да ти провери памперса да не си го напълнил, че нещо понамирисва.
Отпи от уискито, което бармана му донесе и бързо се изниза.
- Виж, сега не ми е до теб и плиткоумието ти. Имам си достатъчно други мисли, че и с теб да се занимавам. Сериозно, иди си пий хапчетата и нани-на.

Това копеле. Май го предизвикваше?! Изпи на екс останалото съдържание на чашата и го последва навън. Облегна се на стената и изчака да види какво ще е следващото действие на "приятелчето" му. Очакваше всичко, но не и да знае за него и Ейли. Но това не беше най-големия проблем. Истинският проблем бе друг. Дехюн започна да говори едни такива неща за момичето му, че на Дже му кипна от раз. Рязко се отдръпна от стената стисна дясната си ръка в юмрук и го запрати срещу лицето на другия. Де залитна, но очевидно му нямаше нищо.
- Да не си посмял да говориш така за приятелката ми нещастно копеле такова. Върви си в каналите плъх долен. Само да си посмял да я докоснеш ще съжаляваш, че си се родил и си изпълзял от дупката си.
Още един юмручен удър се стовари върху лицето на русокосия. Де се озова някак си на земята. Явно бе събрал някак си сила, от това че говореха все пак за приятелката му, която в момента му бе сърдита, а това двойно го вбесяваше.
Започна да рита и удря Дехюн където свари. Дори не мислеше да се предпазва докато една едра мутра не го сграбчи изотзад и го отдръпна от другото момче. Джей Би се опита да се отскубне, но онзи беше доста силничак. Сигурно ако решеше можеше да го прекърши на две като клечка.
Дехюн се изправи, избърса кръвта от устата и носа си и този път той започна да налага Дже. Първият му удър беше право в корема на тъмнокосия, който извика от болка и се преви на две. Проплака, а онзи го пусна и той се стовари на земята като се сгърчи на мръсната земя. Сега той беше този, който си отнасяше пердаха. Може за това и Ейли го бе зарязала?! Защото бе жалък слабак, който само се перчи, но да направи нещо... Уви, не става.

Както му се присмиваше, така и усети рязка болка в областта на лицето си. Олюля се и за малко да падне. 
- Какво по..? Успя да види само физиономията на нещастника и последва нов удър. Този път Дехьон се стовари на земята. Как се осмелява да го удря. Явно наистина не знаеше с кого си има работа и че това може да е края както за него, така и за красивото му гадже. Започна да го рита и да му говори нещо. Дехьон усещаше болка в корема, но не се издаде понеже беше свикнал да се бие и болката му беше другарка неразделна. Почти всяка вечер се връщаше доволен, че се е сбил с някой. Тези ритници му дойдоха из невиделица иначе нямаше да ги допусне. Опита да отвърне на ударите, но неуспешно. Чонг погледна към колата и вдигна ръка, давайки знак да му помогнат. Искаше само да го махнат от него той щеше да го накаже. Приятелят му мутра дойде и от веднъж го дръпна, откъсвайки го от Дехьон. Беше го хванал здраво. Чонг внимателно се изправи, извади кърпичка с инициалите му и избърза кръвта от лицето си. 
- Пусни го! - викна Дехьон след като хвърли най-безмилостно кърпичката. Охраната го пусна, но доста грубо и Дже Бум падна на земята. Русокосият пристъпи към него и го изрита с все сила в корема. Видя го как се присви.
- Боклук мръсен, нали знаеш, че ако реша мога да чукам гаджето ти когато си искам и ти нищо не можеш да направиш? 
Повтори ритниците си, като го налагаше и в главата. Изправи го и му заби юмрук в носа, после го одари глава в глава. Джей отново падна на земята, а Дехьон продължаваше да го рита. Спря за момент, наведе се и хвана косата му.
- Пази красивото си момиче от мен, ако я хвана няма да я видиш повече. След това грубо удари момчето и се отдалечи. Викна охраната си и каза на едни от тях с насмешка, гледайки полуживия на земята.
- Убийте го!
Въпреки, че ужасно го мразеше, а и след това че разкървави прекрасното му лице не искаше да го убиват. Все пак не беше убиец, а просто един най-нормален мафиотски син. Мутрата кимна с глава и извади пистолета си, насочвайки го към него.
- Не, спри. Извика от веднъж Чонг. Пребийте го до смърт и го зарежете насред пътя, ако има късмет ще се спаси, ако не..ще ядем жито!
Засмя се, приближи се до лежащия без сили Дже и го срита още веднъж. След това се качи в колата си и даде знак да тръгват.