Лунапаркът

Крис се събуди от ужасната аларма, която не спираше да пиука и да пробива главата му. Искаше му се да я изключи и отново да заспи, но слънцето бе изгряло и това означаваше само едно. Щеше да закъснее за работа.
Откакто времето започна да се оправя и да е слънчево, а Лунапарка отвори врати имаше доста хора наоколо. По улиците можеха да се срещнат доста чужденци дошли на екскурзия, по работа или просто за забавление.
Бавно се изниза от леглото, захвърли пижамата и боксерките си в коша за пране и се шмугна под душа. След близо час най-сетне излезе от банята само по хавлия. Беше си сам в къщата и не се притесняваше от нищо. Момчетата ги нямаше в къщи, а и да бяха голям зор.
Отиде в кухнята да си направи кафе и докато го чакаше да се приготви в кафе-машината закуси. Щом кафето му стана готово изпи и него и отиде да се облече.
Три пъти провери дали е заключил къщата и щом се обеди, че е заключил тръгна за работа.
От няколко дни работеше в Лунапарка в една сергия за плюшени играчки. Малко допълнителни пари никога не са излишни, а той и без това няма какво да прави по цял ден.
Закъсняваше за работа и то сериозно и реши да мине по един по пряк път, който извеждаше направо там.
Пустият парк.
Място, което на моменти го плашеше толкова, че дори да закъсняваше заобикаляше. сега нямаше време да заобикаля и мина напряко през него. Докато вървеше, всъщност той направо тичаше, се блъсна в един човек. Беше някакъв огромен мъжага с плешиво теме и лукава усмивка.
- Извинете! Стана случайно.
Мъжът си измрънка нещо, но Крис не го чу. Вниманието му бе привлечено от тихото съскане и дращене в животинската клетка. Първоначално си помисли, че е котка или някое дребно куче, но това определено не бе куче. Бе червена панда. Този беше бракониер или трафикант на животни.
- Дайте ми го. Червените панди са защитен вид и вие не можете да го вземете с вас.
Мъжът се опита да избяга с клетката, но Крис му препречи пътя като посегна да издърпа клетката от ръцете на онзи. Мъжът замахна да удари русокосия, но той се изварди и отвърна с удър, който беше сполучлив. Явно го бе ударил силно, защото онзи се олюля и загуби ориентир. Крис се възползва от това и взе клетката и побягна към парка. Там мъжа нямаше да посмее и с пръст да го докосне, защото иначе трябваше пред всички да признае какъв е.
Стигна набързо до малкото павилионче и се шмугна вътре. Остави пандата на масичката до плюшените й събратя и седна на стола срещу масата.
- Приятелче, яко го беше загазил.

Животинчето го беше зяпнало по-доста странен начин. Крис се засмя и стана от мястото си. Беше още рано да отваря сергийката. Странно, но бе успял да подрани.
Огледа се и се сети, че животинчето може да е гладно, а той имаше храна за катерици, които често идваха от парка и го посещаваха.
Зарови из едно шкафче и тогава чу някой с доста дебел глас да се провиква.
- Хей, няма ли да ме пуснеш от тази клетка!? Много е гадно да си клетка!
Крис се стресна и както се бе навел да провери дали храната за катериците е в долните шкафове, се изправи рязко и си трясна главата от плота.
- Ауч! Кой е тук?
Русокосия се огледа наоколо, дори излезе отвън да огледа докато разтриваше главата си, но нямаше никой.
Тъкмо се връщаше вътре когато съзря пакета с храната на горният рафт над клетката. Взе го и се зачете в описанието и съставките.
- Не е типичната храна за теб, но само това имам. Надявам се, че ще ти хареса.
Отвори внимателно пакета с храната и го остави на масата, след това отвори клетката и внимателно взе малката червена панда в ръце. Започна да си играе с мечето като го чешеше зад ушите и врата.
- Колко си пухкав и сладък. Чакай! Аз дори не знам пола. Нали няма да ме ухапеш ако реша да проверя?
Тръгна да му повдига опашката, пандичката избяга от ръцете му и хукна из кабинката. Накрая се свря отново в клетката.
- Добре де! Няма да те проверявам.
Сложи му малко от храната в клетката и я затвори.
Цял ден не можеше да седне и за минута почивка. Постоянно идваха момичета. Кои с гаджетата си, кои сами. Доста от тях идваха просто да го зяпат, а това вече го дразнеше.
- Няма ли вече да се прибират, че да затварям?
Най-накрая привечер бройката на обожателките му намаля и той започна да прибира играчките. Затвори внимателно магазинчето и взе в ръце клетката на малката панда.
- Ще останеш да живееш у дома докато ти намеря подходящо място за живеене. На улицата е опасно за животни като теб.

Тъкмо се връщаше в стаята си и носеше храна на пандата когато чу странен шум идващ от там. Набързо влезе, но вместо да открие малкото животинче свито на кълбо и спящо на леглото му завари в стаята си момче горе долу на неговите години и ръст. Момчето започна да се опитва да се обясни.
- Как влезе тук и къде е пандичката?
Остави купичката с храната на масичката до вратата и се приближи заплашително до момчето.
- Кой си ти? Какво тър...
Тъкмо щеше да го попита какво търси тук, но Луната изгря и огря ярко стаята.
Крис започна да се гърчи от болка и се сви на топка на земята. Заскимтя жално като ранено кученце и погледна момчето.
- Махай се от тук. Може да пострадаш. Изчезвай.
Момчето, само че не помръдна. Продължи да се взира в него. Очите на Крис просветнаха в жълтеникаво и изръмжа. Козината му започна да се появява и не след дълго на пода вместо момче се намираше един доста едър кафяв вълк. Животното тръгна към момчето с ръмжене.
На пръв поглед наистина изглеждаше като вълк, но всъщност той си бе и момче. Крис виждаше и осъзнаваше какво става. Момчето срещу него не помръдваше, а продължаваше да го зяпа. Той трябваше да се махне тук или вълчата му същност ще го разкъса. "Махай се!", искаше да му изкрещи, но излезе само подобие между лай и ръмжене. Погледна към Луната и си представи как се превръща отново в човек. Знаеше, че го може. Трябваше да се пребори с тази си същност. Не искаше да нарани момчето, дори и да е някой натрапник и крадец.
Притвори очи като насочи муцуна към Луната и се представи в човешката си форма. Усети вибрации около тялото си и силна съпротива, но не се остави. Болеше, но продължаваше. Отново бе човек. Болката бе така силна, че сълзи капеха от очите му, но погледа му не се отделяше от момчето. Искаше да му каже да си върви и след това щеше да се остави отново вълчата му същност да го обладае.
- Вър-Върви... Ах, боли. Много боли. Махай се. Не мога повече. Мога да те нараня.
Говореше несвързано и отчасти неразбираемо. Дори на моменти той не се разбираше.
Отново се сви на пода от болка и заскимтя. Целият се бе изчервил от напрягане и кръв рукна от носа му. сви се на топка и притисна гърдите си с ръце. Отказа се да гони момчето. То просто не го слушаше, а само стоеше и го зяпаше като някой експонат или чудо на науката.

Момчето продължи да стои и да го гледа. В очите му си четеше страх, но не страх, че Крис може да го убие. Беше друг страх, който русия не познаваше. Имаше и тъга и болка. Да не би момчето да се канеше да заплаче за него?
Непознатия се приближи бавно до него, коленичи и го прегърна. Това пък защо беше? Въпреки това Крис отвърна на прегръдката. Зарови лице в рамото на непознатия и болката сякаш утихна. Поуспокои се и леко се унесе в ръцете му.
Отвори очи и се надигна от леглото. Беше заспал и някой го бе пренесъл до леглото му. Огледа се, но в стаята нямаше никого. Къде ли бе отишло момчето? Дали не си бе тръгнало?
Застана в седнало положение и тъкмо наместваше възглавницата си когато непознатия влезе в стаята с купа в ръка.
- Приготвих ти нещо за ядене. Сигурно умираш от глад?
И пита?! Крис бе пригладнял като вълк в буквален и преносен смисъл.
Взе купата от ръцете му и докато не омете всичко не обели и дума.
Щом привърши му подаде паничката и му даде знак да седне до него.
- Кой си ти?
Крис направо започна с въпросите си.
- Как влезе? Какво търсиш тук? Защо сега се държиш така с мен? Защо да си ми длъжник?
След като заля момчето с въпросите си си отдъхна и изчака да му отговори.

Какво общо имаше изгрева? Той пак не му отговори кой е.
- Все още не знаеш, но ти ме спаси... Името ми е Чаньол, а твоето?
Най-накрая си каза името. Имаше хубаво име, точно като него самия.
Ама яяяя... У Фан, какви ти се въртят в главата?
Русокосия огледа момчето и прехапа устни. Наистина си бе хубав.
Приближи се още малко до него и се взря в очите му.
- Защо дойде тук?
След това се сети, че момчето го попита как се казва, а той още не му е казал.
- Крис, казвам се Крис.
Леко се усмихна на момчето, което му изглеждаше леко притеснено.
- Е Чаньол, защо дойде в дома ми?
Докато чакаше момчето да му отговори Крис се зарови в чекмеджето до леглото и извади хапче за главоболие.
- Винаги е така след пълнолуние. Иде ми да си откъсна главата. Болката е нетърпима. И при самата трансформация боли, но докато съм във формата на вълк болката е някак по-слаба и притъпена.
Седна до момчето и този път му се усмихна още повече, забравил че преди малко му бе задал въпрос.
- Сигурно си се изплашил много. Ще те помоля да не казваш на никой, че съм върколак.
Изведнъж се сети за червената панда и скочи от мястото си.
- Да си виждал една червена панда? Не може просто така да е изчезнала. Сигурно съм я изплашил и се е скрила някъде.
Започна да гризе устните си и да обикаля стаята.
- Помогни ми да я намеря.

Имаше чувството, че ще се побърка. Пандичката я нямаше никъде. Не бе чак толкова малка, че да не я види, но не я намираше.
Изведнъж усети потупване по рамото и Крис се извърна, за да види момчето, което му заговори.
- Ъм... Нека изчакаме до изгрева... Гарантирам ти, че тогава пандата ще се появи.
Той пък от къде знае? Ами ако се нарани без да иска до тогава? Не, трябваше да я намери. Слънцето почти бе изгряло.
Накрая се отказа от търсенето и седна на пода като кръстоса крака.
- Никъде я няма. Ако й се случи нещо няма да си го простя.
Погледна към момчето и го подкани да седне до него. в същият момент слънцето изгря и всичко стъклено в стаята засия. Малката вазичка на масата, голямото огледало на стената и момчето до него също. Крис се втрещи и се вгледа в него. Чудеше се да го докосне или ще е грешка. И изведнъж на мястото на момчето се намираше...
- Пандичката, червената пандичка. Ти си... Какво си ти?

Крис още не осъзнаваше какво точно бе станало. Нима момчето само преди минута се бе превърнало в пандичката, която търсеше?!
Взе го от перваза и го гушна.
- Да се убиеш ли искаш? Тук е много високо, а и аз не те пускам да си вървиш.
Седна на леглото като все още държеше в прегръдките си малката пандичка Чани и лекичко го почеша зад ушичките и под брадичката.
- Така спокойно мога да ти казвам колко си сладък. Ако беше в човешката си форма щеше да ми е трудно да го кажа, и то на непознат. Но сега не си човек, а малка червена панда, така че може. Ще ми разкажеш ли как се случи докато си избирам дрехи за работа?
Изслуша го внимателно, след това си взе душ и се облече.
- Искаш ли да дойдеш с мен на работа?
Щом Чаньол се съгласи Крис го взе в ръце и се качиха в колата му.
След десетина минути бяха в парка. Крис отключи малкото магазинче и пусна Чани на масичката с плюшените панди.
- Мирувай и не издавай звук. Ще говориш ако те питам нещо.

"- По дяволите! Нали уж имах дребни?!"
Русокосия се извини на клиента и го помоли да изчака малко докато отиде да развали парите. Тихичко прошепна на Чаньол да не мърда от мястото си и затича към близкото ресторанче, където ще могат да му ги развалят.
- Здравейте г-жо Пак. (Няма нищо общо с Чани.) Дойдох да ви помоля ако може да да ми развалите парите. Един клиент ме чака, а няма как да му върна рестото.
Жената с усмивка на лице му каза да изчака минутка. Крис седна на една от по близките до вратата масички и зачака.
След малко жената се върна с няколко банкноти в ръце и му ги подаде. Момчето си тръгна с усмивка на лице, но тя помръкна щом видя суматохата около магазинчето си.
Малката пандичка я нямаше никъде, а доста от играчките бяха разпилени. заоглежда се и едно шумолене от близкото дърво привлече вниманието му.
- Защо не каза, че си горе? Знаеш ли как се притесних?! Слез долу веднага!
- Признавам се за виновен. Ако скоча, ще ме хванеш ли?
Той шегува ли се? Крис толкова се бе притеснил да не му се е случило нещо.
Веднага потегна ръце да го хване и му даде знак да скача. Веднага щом мъничето се озова в прегръдките му Крис целуна влажната му муцунка. Бе щастлив, че на пандичката му й няма нищо.
Изведнъж нещо стана. Животинката натежа, Крис я пусна на земята и тя прие човешка форма. Отново бе момчето от снощи.
У Фан бавно се приближи до него и го огледа. Беше точно както си го спомняше. Само дето все още си ушичките и малката опашчица. Приближи се внимателно до него и прокара пръсти по ушенцата му.
- Все още са меки и пухкави.

Крис се стресна когато по-малкия се разкрещя насреща му. Дори се отдръпна от него. Той не искаше това. Искаше момчето да продължава да лежи сгушено в прегръдките му.
И както се бе отдръпнал, така и се приближи до него отново. Крис тъкмо понечи да го хване отново и да го прегърне и той леко залитна. У Фан веднага реагира и го придърпа в обятията си. Чани се опита да го успокои като му казваше, че е добре, но Крис ясно виждаше, че не е. Взе го на ръце и го пренесе до колата. Върна се колкото да затвори магазинчето веднага подкара към вкъщи. Веднага щом се прибраха го сложи да легне на леглото и му донесе чаша студена вода.
- Изпий я и полежи малко. Нещо се случи и очевидно и двамата не знаем какво.
Червенокосия изпи водата и се отпусна на меката възглавница. Крис внимателно легна до него и се взря в спокойното му спящо лице. Явно неочакваната промяна го бе изтощила много.
- Чани, обичам те! Ти не знаеш, но аз те познавам от много време. Още преди проклетата вещица да стори това с теб. Обичам те моя малка пандичке. Надявам се и ти да ме обикнеш.
Отново целуна меките плътни устни на по-малкия и легна до него като го обгърна с едната си ръка и заспа до него.