Кафене "Haru"

Поредният скучен ден за Хюн. Уж щеше да се поразходи малко, а когато стигна до кафенето се отби, поръча си едно лате и край да се мръдне от тук.
Вече половин час, а може и повече киснеше тук и оглеждаше хората. От няколко минути бе зазяпал едно русо девойче и изучаваше тялото й.
Момичето имаше хубава дълга кестенява коса. Имаше шоколадов отенък. Не виждаше очите й, защото бе с гръб към него, но предполагаше, че са красиви. Кожата й бе с толкова нежен тен, че на Хюн Сънг му се искаше да я докосне. Фигурата й бе като на манекенка. Малко бе нисичка, но на токчета го достигаше.
Джобно гадже. Точно това бе тя.
С целият си нахалитет стана от мястото си и се натресе на нейната маса. Сега можеше да я огледа и отпред.
Момичето си имаше всичко.
Хубави котешки очи, които го гледаха недоумяващо, гърди... Преглътна. Имаше си гърди момичето.
- Как се казваш хубавице?

Хубаво име, точно като за хубаво момиче.
Хюн не отделяше поглед от деколтето й.
- Хюн Сънг, Чанг Хюн Сънг.
Засмя се. Така си каза името сякаш Джеймс Бонд се представяше. Е той определено не бе Бонд. Хюн бе по-хубав и по-млад. Нямаше и кола, която става невидима или часовник с лазери. Но пък си имаше чар.
Прокара пръсти през русата си коса и подхвърли една усмивка на момичето.
- Видях те от моята маса и ми се видя самотна. Реших, че ти е нужна компанията ми, за да не си сама. Едно такова красиво момиче като теб не бива да е само в такъв опасен свят.

- Наблюдавам те от почти половин час. Ако беше дошла с някой щях да забележа.
Отпи от кафето си и продължи да й се усмихва.
- От тук ли си? На колко си?
Заливаше я с въпроси колкото да убие времето и да има по-голяма възможност да я оглежда и да се наслаждава на телцето й. Представи си я под себе си на огромната му спалня у дома стенеща и молеща за още от него. Усещаше, че се възбужда. Ако не избуташе мръсните си мисли от главата веднага щеше да свърши в гащите.
- Имаш ли си гадже?

Ох, и гласчето й е едно такова приятно. Мога да го слушам с часове без да ми омръзне.
Щом ми отговори на въпросите и озари деня ми зададе и своите въпроси. Нямаше как да не й отговоря, а пък и нямаше какво да крия.
- От тук съм. А за годините.. С две години съм по-голям от теб. На двадесет и четири съм.
- С какво се занимаваш?
Как да й кажа, че съм демон, който краде души? Ще й кажа истината, но не цялата. Все пак такова красиво момиче може ли да се лъже?!
- Заниманието ми е да крада душите на красивите момичета като теб. Доста души съм взел за себе си. Личната ми колекция наброява повече от сто.
Можеше и да са повече, но кой ги брои, тези които бе отмъкнал в тъмните улички? Пияните разгонени момичета бяха толкова лесни за манипулиране. Само им подсвирне и те се разкапваха като свещи в краката му. А това момиче... Определено не бе лесна, но Хюн не искаше да я пробва. Харесваше му и я искаше за себе си. Първичният му инстинкт на ловец му казваше да внимава с нея и да я сграбчи. Да я държи до себе си и да не я пуска никога.
- Били излязла с мен?
Веднага се наруга за директният си въпрос. Сега ако я изплаши и избяга ще взе ме и ще се... Ще се наругава докато вече не изчерпа думите, с които да се обиди.

Засмя се на отговора й. Наистина беше забавна. Имаше хубаво чувство за хумор.
- Аз да не съм някой вампир, който да иска да ти изпие кръвта? Мислех да те изведа на вечеря в някой хубав ресторант.
Започна да си отбелязва на ум най-подходящият ресторант, за да я впечатли. Искаше да й покаже, че не е чак толкова лош. Всъщност си беше ако искаше да вземе душата й, но той не искаше. Искаше я цялата. Искаше я във всяко едно отношение.
- Имаш ли предпочитания за мястото или аз да избера?
Той вече бе измислил идеалното място, но ако тя имаше други предпочитания... Все пак желанието на момичето е на първо място.
Кога пък бе станал такъв кавалер и романтик?
С повечето си предишни приятелки не беше такъв, а и повечето не изкарваха и година с него. Доста от тях сега или се скитаха безцелно, защото бе взел душите им или бяха мъртви. Имаше едно момиче, което оцеля и чиято душа не бе взел. Просто не можеше. Твърде много я обичаше. След нея може би никога нямаше да обича друга... Така поне си мислеше... До сега. Но това момиче, което седеше сега срещу него... Тя може би щеше да го накара отново да обича. Беше го привлякла още от момента, в който я видя да седи на отсрещната маса. Някак си тя бе различна. Бе го впечатлила не само с външност, но и ... С какво точно и той не знаеше. Просто привличане.
Май се бе замислил твърде много, защото момичето му махаше, за да привлече вниманието му.
- А? Какво каза?

- А, никъде. Просто се замислих колко си хубава.
Долна лъжа, но по-добре тя отколкото истината, която само му причиняваше болка. Не искаше да си спомня за нея. Беше твърде болезнено.
- Мястото ли?
Най-накрая се върна в реалността. Почеша се зад тила сякаш бе забравил и се усмихна притеснено.
- Харесва ли ти ресторант Segye? Той е хубав и много уютен. Познавам повечето от персонала.
"- И с доста момичета съм преспал от тях."
Допълни на ум.
- Ако ти харесва мисля, че това нашето място. Кога ще ти е удобно да те взема от вас и от колко часа?

Да не би тя да се страхуваше от него? Възможно е. Като се има предвид, че той все още бе непознат за нея, който я кани веднага на среща.
- Тогава в осем пред ресторанта.
Допи кафето си и даде знак на сервитьорката да дойде до тяхната маса. Плати й набързо, като внимателно се взря в очите й. Имаше чиста и невинна, непорочна душа само чакаща да бъде сграбчена и разкъсана от хищник като нея.
Изведнъж изпита глад и това не бе обикновения човешки глад. Не. Той имаше нужда от душа.
Сбогува се с Хюка, с надеждата, че тя ще дойде довечера и излезе отвън. Кривна в малката отбивка и се озова пред задния вход на кафенето. Момичето от преди малко тъкмо изхвърляше боклука. Хюн Сънг с грациозна походка се приближи до нея и я сграбчи изотзад.
- Нека се усамотим само двамата за малко.
Знаеше, че момичето го желае. Беше го видял още докато плащаше сметката си.
Замъкна го в съблекалнята на кафенето където се преобличаха служителите и заключи вратата. Хюн не чака втора покана. Притисна я здраво към вратата, впи устни в нейните като напъха езика си в устата й и засмука душата й. Спря чак когато момичето загуби съзнание и падна в ръцете му. Сложи я внимателно на малкият диван, отключи стаята и се изниза тихомълком през задният вход. Сега бе сит и готов за нови подвизи.

Прибра се в скромният си апартамент сит и доволен. Беше си лепнал налудничава физиономия на лицето и се пльосна по корем на мекият диван във всекидневната.
Сигурно бе лежал повече от час в една поза и си мислеше за момичето от по-рано. Не онази, с която се бе нахранил, а Хюна. Красивото миньонче с котешките очи и тънкото гласче.
Стана от дивана, отиде да си вземе набързо душ и се затвори в малката стая пригодена за гардеробна. Риза, сако, панталон... Реши, че с вратовръзка вече ще е прекалено и реши да си я спести. Сложи си любимият часовник, обу си обувките и остана най-важното. Русата му коса стърчеше на всякъде. Започна да я приглажда с гребена, но заприлича сякаш го бе лизала кравата и хвана с ръка и леко я разроши.
Щом одобри външният си вид тръгна към уреченото място на срещата.