река Хан

- Аз също те обичам, обичам те много. Сега ще ти покажа, защо не можем да сме заедно. И след това ще си тръгна и повече няма да чуеш за мен.
Джей я погледна неразбиращо, но съвсем скоро разбра за какво говори. Момичето каза нещо неразбираемо за Бум и един камък се помести и тя го метна в реката, а след малко пак го извади с друга дума.
Джей се изплаши и запристъпва назад. Не се изплаши, че пред него има вещица, а че вещицата е именно момичето, в което е влюбен.
Ейли започна да му разказва нещо, но той не я чуваше. Искаше тя да спре.. Искаше да спре да му говори. Дже се страхуваше от вещици и то една причина, за която никой не знаеше освен най-добрият му приятел.
Дже Бум имаше сестра, която бе убита от групичка вещици и за малко да убият и него. По тази причина той ги мразеше и се плашеше от тях.
След може би час той се поусъзна. Огледа се, но нямаше и следа от Ейли. Качи се в колата си и заби глава във волана.
- Не може това да се случва на мен. Не може просто така съдбата да ми се подиграва. С какво го заслужих?

Едно не разбираше Марк след края на разговора, тоест директното затваряне от страна на Джей. Защо се беше влюбил в Ейли? Все едно. Бързо изгаси телевизора, взе си якето, телефона и пари и излезе, заключвайки вратата. Хвана едно такси и каза на шофьора по най-бързия начин да кара към моста на река Хан. Шофьора караше възможно най-бързо, но дома му беше доста далеч от моста. През това време Марк опита да се свърже с Ейли, но безнадеждно. Поне 10 пъти й звъня, но освен операторския глас друго не чуваше. Притесняваше се както за най-добрия си приятел ,така и за Йеджин. Но как така е вещица? Само този въпрос му се въртеше в главата. Хванаха и задръстването, а вече се свечеряваше. Марк нервно седеше на седалката и чакаше да минат колите. Писна му, плати на шофьора и излезе. Тичешком стигна до моста, който не беше много далеч от там откъдето слезе. Заогледа се да види Джей или Ейли, но не видя никой. Продължи да търси с очи нещо и накрая съзря колата на Джей Би. Веднага се запъти натам и отвори вратата на колата му. Джей излезе и го прегърна, като заплака на рамото му. Марк се опита да го успокои с думите, че ще я намерят, въпреки да знаеше че няма да им е лесно най-малкото защото вече се стъмни. Въпреки това Марк каза на Джей да тръгне наляво, а той ще тръгне на дясно и ако открият нещо ще му се обади и обратното. Джей се съгласи и двамата тръгнаха по различни посоки. Марк вървеше и викаше името й, но нищо. Обиколи цялата дясна част на моста, но от нея нямаше следа. Стигна до някаква поляна извън моста, но тя беше огромна. Обиколи само част от нея, но нищо. Не спираше да вика името й. Китаеца се отчая, беше притеснен не знаеше какво може да й се случи сама в този голям град. До колкото знаеше от Джей тя живеела с него, значи няма къде да отиде. Обикаляше и отчаяно викаше, но не получи отговор. Чу само едно мяукане. Погледна надолу и видя черна котка. Имаше фобия от котки и избяга. Отново мина по мястото, от което дойде ,за да види дали случайно не е пропуснал нещо. Стигна до мястото откъдето се разделиха с Джей Би. Видя го да се задава и по физиономията му разбра, че нищо не е открил. Марк пристъпи до него и поклати глава:
- Съжалявам приятелю, но няма и следа от нея. Единственото което видях беше черна котка. Обиколих цялата дясна част и стигнах до една поляна и нищо. Въздъхна и потупа приятеля си по рамото.

Щом с Марк се разбраха за посоката и всеки тръгна в неговата Джей се постегна и тръгна да търси Ейли. Викаше я и оглеждаше във всички посоки, но никъде.
След дълго търсене се видя принуден да се върне. Видя Марк да се задава от другата страна, но по погледа му разбра, че не я е открил.
- Съжалявам приятелю, но няма и следа от нея. Единственото което видях беше черна котка. Обиколих цялата дясна част и стигнах до една поляна и нищо.
- Ч-Черна котка?! Това... Марая.. Покажи ми къде я видя.
И задърпа момчето към посоката на поляната.
Щом стигнаха мястото Джей започна да вика името на котката и тя не след дълго дотича до него и се хвърли в обятията му.
- Ая, къде е стопанката ти. Заведи ме при нея. Моля те, покажи ми къде е.
Пусна котката на земята и тръгна след нея.

Ама той изпитваше ужас от котки особено пък черни. Джей го задърпа натам и Марк иска не иска го заведе. Джей повика някакво им и котката се появи. Ужас. От кога пък си говореше с котки? Котката тръгна на някъде и двамата сексапили я последваха. Вървяха много и колкото по-дълбоко влизаха в поляната толкова по-тъмно ставаше. Но нито Марк, нито Джей се отказаха. След известно време котката спря, а пред тях имаше някаква сянка. Някакъв силует на човешка фигура, стоеше на тревата. Котката пристъпи до тая фигура и изчезна, скри ли се или се изпари? Марк и Джей се спогледаха. Марк пристъпи напред до фигурата и тихичко попита:
- Ейли?
Фигурата се обърна. Марк я позна, тя беше. Момичето се изправи и побягна.
- Джей - изкрещя Марк - тя е. Бързо! Двамата тръгнаха след нея. Марк каза на Джей, че той е човека, който трябва да я намери. Джей продължи, а Марк остана да чака, котката от преди малко се зададе. Ужас, гледаше го право в очите, имаше чувството ,че всеки момент ще му скочи и ще му издере очите. След най- малко 15 минути Джей се зададе, хванат за ръка с Ейли. Марк се зарадва и прегърна и двамата.
- И повече не ми изкарвайте акъла!

Котката спря рязко и тогава Дже видя силуета. Не можеше да я сбърка. Това беше неговата Ейли.
Тя побягна и той се затича след нея. След кратка гонитба успя да я настигне и я сграбчи през кръста.
- Спри да бягаш. Знаеш ли как се притесних, че си изчезнала и не знам къде си?
Хвана я за ръка и я помъкна обратно към поляната. Марк ги посрещна с прегръдка, но сега нямаше време за това.
- Марк прибирай се. Аз трябва да си прибера момичето у дома и да си поговоря с нея.
Дръпна Ейли да върви и се обърна към Марк.
- Благодаря ти за помощта. Дължа ти огромна услуга.
Върнаха се на реката и Дже помогна на Ейли да се качи в колата. Не я запали. Искаше да постоят още малко и да поговорят.
- Нека ти обясня защо реагирах така. Имах по-малка сестра. Група вещици я убиха... Опитаха се и мен да убият, но някак си не успяха. За това реагирах така. За това се изплаших. Прости ми принцесо. Обичам те и не искам да те изгубя.
Прегърна я като зарови лице в косите й.
- Върни се с мен у дома.

Седеше си на тревата и плачеше, затова че отново е сама. Вече се свечеряваше, а тя нямаше намерение да става от тревата. Изведнъж усети котката си. Къде ли беше изчезнала. Усети зад себе си някого, а после и до себе си. Някой каза името й. Тя разбра, че са я намерили и побягна колкото я държаха краката. Чуваше освен своите стъпки и тези на някой друг. Защо по дяволите я преследваха? Достатъчно чу днес и нямаше намерение да спира. Тичаше бързо, но накрая се умори и забави темпото. Момчето зад нея я хвана през кръста.
- Спри да бягаш. Знаеш ли как се притесних, че си изчезнала и не знам къде си?
Да бе притеснил се е, защо тогава я остави да си тръгне? Ейли опита да се освободи, но не можа
- Пусни ме по дяволите - викаше тя и риташе, но полза от това нямаше. Хвана я за ръката и я помъкна на някъде. Тя опита да се освободи, не искаше да и не знаеше как да го погледне в очите. Как да продължи така все едно нищо не се е случило.
- Защо си ме търсил. Остави ме, само ще ти навредя! - викаше тя, но на кого. Той я дърпаше за ръката и не я пускаше. Съзря и Марк. Чудесно и той ли знае за нея?
- Не мога да повярвам и на него ли му каза, нещастник? - викаше зад него, но все едно говореше на дървото срещу нея. Марк ги прегърна и им каза повече да не го плашат така. Джей Би му каза да се прибира. Китаеца кимна и отново ги прегърна, после изчезна от погледа им. Джей продължи да бута Йеджин към колата и я натика вътре, като я заключи. Защо я държи насила. Тя е родена да е свободна, ако реши можеше да си отвори. Но реши да го чуе.
- Нека ти обясня защо реагирах така. Имах по-малка сестра. Група вещици я убиха... Опитаха се и мен да убият, но някак си не успяха. За това реагирах така. За това се изплаших. Прости ми принцесо. Обичам те и не искам да те изгубя.
Знаеше това, защото майка й беше една от вещиците. Тя живееше, за да убива и да измъчва всичко. Тя и другите пра вещици създадоха кавга между двете системи Южна и Северна Корея и те са в постоянна война.
- Зная, майка ми е една от вещиците и това е още една причина да ме пуснеш и да забравиш за мен. Знаеш, че ако реша мога да изляза и сама. Пусни ме доброволно. Обичаш ме? Не, не вярвам, а дори и да е истина ще се погрижа да ме забравиш. Пусни ме не съм за теб, не бих могла да те направя щастлив. Пусни ме да се върна при другите вещици и да стана зла човекомразка. 
Изглеждаше ужасно, цялата мръсна. Косата й разчорлена, вярно си приличаше на вещица. В говора й се долавяше гняв и нито капчица любов, сякаш беше друга Ейли. Дали не се превръщаше в злобна вещица.
- Е ще ме пуснеш ли или да изляза сама?
Преди да й отговори, я прегърна и зарови лице в мръсната й коса. Молейки я да се върне с него. И как очакваше да се върне отново там, като вече нищо нямаше да е като преди. Ейли го отблъсна. Погледна заключалката, изговори нещо и очите й светнаха. В този момент отключи вратата и я отвори.
- Повярвай без мен ще си много щастлив. - каза тя щом излезе.
Тръгна да си ходи, но бе спряна. Джей също излезе със скоростта на светлината, хващайки я за ръката. Обърна я към него и я прегърна. Тя се опита да го отблъсне, но не можа и не искаше.
- Остави ме, защо искаш да си с мен, аз не бих могла да те направя щастлив. Не се ли страхуваш от мен?
Той не я чуваше и здраво я бе хванал, за да не може да избяга.

- Никога няма да те пусна, никога. Разбери, че те обичам и предпочитам да умра отколкото да съм далеч от теб.
Целуна подпухналите й устни като леко ги облиза с език и навлажни.
- Не ми пука каква си, коя си, коя е майка ти. Единственото, което ме интересува си ти и само ти. Извинявай, че казах на Марк, но толкова се изплаших, че може да ти се случи нещо, че не мислех трезво. Ейли, толкова те обичам и не изпитвам страх към теб.
Замъкна я обратно в колата, заключи отново, сложи й колана и повика котката й. Отвори й вратата до него и пусна животинката да влезе и тя го направи като се настани в краката на Ейли. След това Джей Би потегли към имението.
- И посмей пак да ми избягаш. Тогава ще те вържа.