Ресторант "DoDoMi"

Докато се обличаше бе измислил къде да я заведе на закуска, за това му трябваше помощ. Не, не човешка.. Излязоха отвън и Дже се вмъкна в гаража.
- Липсваше ми миличка. Нека те изведа на среща.
Говореше на колата си сякаш му бе стара любовница. Всъщност я имаме от два месеца, но я чувстваше близка. Тя май бе единствената приятелка, която имаше и бе все още детствена и не го е предавала.
Качи се в нея и със съвсем плавно каране я изкара навън. Натисна клаксона и кимна към Ейли да се качва.
След половин час стигнаха центъра на Сеул и Дже спря колата на паркинга пред любимият си ресторант. Настаниха се на любимата му маса, като не издаде този факт на Ейли и не след дълго един рус сервитьор цъфна до тях. Джей Би се издразни когато видя онзи как изгледа момичето, а и тя също го оглеждаше. Протегна се през масата и хвана ръката на Ейли, като даде поръчката им на онзи и го отпрати.
След малко онзи пак се върна и момчето нападна храната. Не отразяваше никого. Бе мъртво гладен е ако не се натъпчеш на секундата наистина щеше да е мъртъв.
- Какво мислиш за магията и магьосниците, вещиците и всички подобни същества? Вярваш ли в съществуването им?
И до тук с яденето. Дже се задави когато тя го попита това. Що за въпроси? Той очакваше да го пита всичко друго, но не и това.
- Вещици?! Ъъъ... Не знам дали съществуват, но ме кефят тези по филмите. Особено хубавите млади вещици, които накрая винаги се оказват в беля и някой глупак им се притичва на помощ и накрая той попада в капан. Ама защо ме питаш това? Мислех че ще ме питаш от къде родителите ми имат толкова пари че да ми подарят имение а ти ме питаш дали вярвам във вещици и магии. Странна си, но аз пак те харесвам. Ако това е опит да ме накараш да не те харесвам не успя. Опитай с нещо друго.

Когато чу отговора му леко се успокои. Но все още не искаше да му признае. Въпреки положителния му отговор, тя се натъжи. Какво да му отговори на въпроса "Ама защо ме питаш това?" Как да му каже "Ами аз съм вещица и се чудя би ли ме приел такава". Просто сведе глава надолу и каза:
- А..ами от любопитство. 
После взе клечките и започна бавно да яде. Още веднъж чу ,че я харесва и се усмихна. Спря да яде и пак го погледна, ядеше си най-сладко и може би изобщо не усещаше мъката в гласа й. Йеджин се облегна на стола си и се замисли в думите му "вещици, които накрая винаги се оказват в беля и някой глупак им се притичва на помощ и накрая той попада в капан."..ами ако той беше глупакът, попаднал в нейния капан? Всъщност за едно не бе прав, че във филмите вещиците са зли същества, неспособни на чувства различни от омраза. А тя не изпитваше само това - омраза. Трябваше да му каже или да му покаже ,но изчакваше удобен момент. 
- А..аз..аз съм ... - не можа да се изкаже, просто не можа. 
- Аз не съм гладна. - каза И, опитвайки се да замаже положението. Ако беше събрал 2 и 2 в клуба, когато незнайно как падна полилея и въпросите й сега, щеше да разбере, че тя е вещица. Отново се облегна на стола си и се осъзна. Дълбока въздишка излезе от устните й. Но какво й ставаше? Защо се дерзаеше за това, какво като момчето разбере? Какво като я намрази? Но не, тя не искаше това.
- Джей, аз също много те харесвам повече от приятел, но връзката ни е невъзможна по ред причини. Моля те не ме питай защо и стой на страна от мен. Ако това е невъзможно, ще напусна къщата ти.
Знаеше, че той ще пита "защо", но не знаеше как да му отговори.

- Джей, аз също много те харесвам повече от приятел, но връзката ни е невъзможна по ред причини. Моля те не ме питай защо и стой на страна от мен. Ако това е невъзможно, ще напусна къщата ти.
Вече и той не бе гладен. Загуби апетит и обмисляше какво да й отговори.
- Не искам да си тръгваш. Няма да питам защо. Ще оставя на теб сама да решиш дали да ми кажеш или не. Ако те накарам на сила най-много да те провокирам да си тръгнеш. Аз... Аз се привързах към теб. Сякаш си някоя вещица омагьосала ме да виждам само и само теб и да те обичам. Да, обичам те. И колкото и глупаво да звучи да го казвам още в началото е така. Дай ми шанс да ти докажа, че може да сме заедно. Ейли, не ме оставяй.
Имаше чувството, че всеки момент ще заплаче. Им Дже Бум - момчето, което използваше тялото си и танцовите си умения, за да забива момичетата по клубовете и баровете сега бе готов да се разреве като малко дете, заради момиче. Но какво момиче?! Тя бе прекрасна. С нейните дълбоки кафяви очи, красива усмивка и дълга леко къдрава коса... Тя бе прекрасна във всяко едно отношение. Може би за другите тя не бе толкова хубава, но за него тя бе богиня.
- Ти си прекрасна. Обичам те и няма да ти позволя да си тръгнеш.
Стана от мястото си, отиде до нея и я прегърна. Не се сдържа и се разплака. Приличаше на някое момиченце, но хич не му дремеше в момента.
Погледна я отново в очите и впи устните си в нейните. Целувката бе кратка и нежна, но с нея показваше любовта си.
Хвана я на за ръката и я повече навън като остави парите за сметката им на масата плюс бакшиш за шоуто, което бяха спретнали.
Качиха се в колата и Дже натисна газта. Караше дълго докато не стигна моста на река Хан. Излезе от колата като затръшна силно вратата и отиде до перилата. Гледаше надолу към буйната вода, но му бе размазано, защото сълзите пак започнаха да напират.